Криптовалути и данъци: Как да декларираме печалбите си според последните правила?

През 2026 г. регулаторната рамка около дигиталните активи е по-ясна от всякога. С пълното прилагане на европейската директива DAC8, данъчните власти в целия ЕС, включително НАП, вече получават автоматизирана информация от криптоборсите за трансакциите на потребителите. Времето на „анонимното търгуване“ приключи, а правилното деклариране на криптовалути се превърна в основен приоритет за инвеститорите.

Как се облагат криптовалутите в България?

Според актуалното законодателство, доходите от продажба или замяна на криптовалути се третират като доходи от продажба на финансови активи.

• За физически лица: Облагаемата основа е сумата от реализираните през годината печалби, намалена със сумата на реализираните загуби. Данъчната ставка е 10%.

• За юридически лица: Печалбите се включват в общия финансов резултат и се облагат с 10% корпоративен данък.

• За търговци по занятие: Ако извършвате десетки трансакции дневно (day trading), НАП може да ви класифицира като търговец, което променя данъчната ставка на 15% плюс осигуровки.

Кога възниква данъчно събитие?

Много инвеститори грешно вярват, че данък се дължи само при теглене на пари към банкова сметка. През 2026 г. правилата са категорични:

1. Продажба на крипто за фиатни пари (BGN, EUR, USD): Данъчно събитие.

2. Замяна на една криптовалута за друга (напр. BTC за ETH): Данъчно събитие. Трябва да изчислите пазарната стойност в евро към момента на замяната.

3. Плащане на стоки или услуги с крипто: Данъчно събитие.

4. Стейкинг и Майнинг: Приходите от стейкинг се третират като „други доходи“ и се облагат в момента на тяхното получаване в портфейла.

Счетоводни предизвикателства и FIFO методът

За правилното изчисляване на данъка, масово се прилага методът FIFO (First-In, First-Out). Това означава, че първите закупени единици от дадена валута се считат за първите продадени.

Как да подадем данъчната декларация?

За 2026 г. процесът е изцяло дигитален:

1. Приложение 5: Физическите лица попълват Таблица 2 в Приложение № 5 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

2. Документация: Вече не е нужно да прикачвате хиляди страници извлечения, но сте длъжни да съхранявате „одиторска следа“ (CSV извлечения от борсите и блокчейн експлоръри) за период от 5 години.

3. Автоматизация: Препоръчително е използването на специализиран счетоводен софтуер за крипто, който автоматично генерира нужните справки за НАП.

Санкции при неспазване

Благодарение на автоматичния обмен на информация, НАП лесно засича разминавания между получените банкови преводи и декларираните доходи. Глобите за неподаване на декларация или невярно деклариране започват от 500 лв., но по-сериозният риск е начисляването на лихви за забава върху дължимия данък, които могат да натрупат значителни суми за няколко години.

Заключение

Облагането на криптовалутите през 2026 г. изисква дисциплина и добра отчетност. Прозрачността е новият стандарт, а навременното консултиране със счетоводител, специализиран в дигитални активи, може да ви спести не само глоби, но и да ви помогне да оптимизирате данъците си законно чрез признаване на загуби.